вежлѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
вежлѝва, вежлѝво, мн. вежлѝви, прил. Който има или изразява добри обноски, добро държание; учтив, любезен. Вежлив човек. Вежлива молба.
нареч. вежлѝво. Поздравявам вежливо.
същ. вежлѝвост, вежливостта̀, мн. вежлѝвости, ж. Отнасям се с вежливост. Разменяме си вежливости.
нареч. вежлѝво. Поздравявам вежливо.
същ. вежлѝвост, вежливостта̀, мн. вежлѝвости, ж. Отнасям се с вежливост. Разменяме си вежливости.
Синоними
- учтив, внимателен, любезен, мил, възпитан, услужлив, отзивчив, приятен, нежен, благ, благовъзпитан, приветлив, радушен, почтителен, ласкав, галантен, приличен, деликатен, коректен
- благороден, знатен, дружески
- тактичен, грижлив, подробен, предпазлив, разсъдлив, благоразумен
- изискан, изтънчен
- весел, жизнерадостен
- непринуден
- отстъпчив
Грешни изписвания (3)
- вижлив
- вежлиф
- вижлиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | веж-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | веж-ли-вия | ||
| пълен член | веж-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | веж-ли-ва | ||
| членувано | веж-ли-ва-та | ||
| ср. р. | веж-ли-во | ||
| членувано | веж-ли-во-то | ||
| мн. ч. | веж-ли-ви | ||
| членувано | веж-ли-ви-те | ||