чиня

Речник на българския език

чѝня непреходен глагол от несвършен вид (тип 173ii) редактиране

Значение

чѝниш, мин. св. чѝних и чинѝх, мин. прич. чѝнил и чинѝл, несв. Разг.
1. Правя, върша. Що чиниш тук?
2. Имам определена стойност; струвам. Колко чини помощта ти?
3. Годен съм, влизам в работа, струвам. Тая обувка не чини вече.

Грешни изписвания (1)

  • чинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице чи-ня чи-ним
2 лице чи-ниш чи-ни-те
3 лице чи-ни чи-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице чи-них чи-них-ме
2 лице чи-ни чи-них-те
3 лице чи-ни чи-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице чи-нех чи-нех-ме
2 лице чи-не-ше чи-нех-те
3 лице чи-не-ше чи-не-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице чинил съм чинила съм чинило съм чинили сме
2 лице чинил си чинила си чинило си чинили сте
3 лице чинил е чинила е чинило е чинили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях чинил бях чинила бях чинило бяхме чинили
2 лице беше чинил беше чинила беше чинило бяхте чинили
3 лице беше чинил беше чинила беше чинило бяха чинили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще чиня ще чиним
2 лице ще чиниш ще чините
3 лице ще чини ще чинят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм чинил ще съм чинила ще съм чинило ще сме чинили
2 лице ще си чинил ще си чинила ще си чинило ще сте чинили
3 лице ще е чинил ще е чинила ще е чинило ще са чинили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да чиня щяхме да чиним
2 лице щеше да чиниш щяхте да чините
3 лице щеше да чини щяха да чинят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм чинил щях да съм чинила щях да съм чинило щяхме да сме чинили
2 лице щеше да си чинил щеше да си чинила щеше да си чинило щяхте да сте чинили
3 лице щеше да е чинил щеше да е чинила щеше да е чинило щяха да са чинили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице чинел съм чинела съм чинело съм чинели сме
2 лице чинел си чинела си чинело си чинели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице чинил съм чинила съм чинило съм чинили сме
2 лице чинил си чинила си чинило си чинили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм чинил била съм чинила било съм чинило били сме чинили
2 лице бил си чинил била си чинила било си чинило били сте чинили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да чиня щяла съм да чиня щяло съм да чиня щели сме да чиним
2 лице щял си да чиниш щяла си да чиниш щяло си да чиниш щели сте да чините
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм чинил щяла съм да съм чинила щяло съм да съм чинило щели сме да сме чинили
2 лице щял си да си чинил щяла си да си чинила щяло си да си чинило щели сте да сте чинили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих чинил бих чинила бих чинило бихме чинили
2 лице би чинил би чинила би чинило бихте чинили
3 лице би чинил би чинила би чинило биха чинили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
чи-ни чи-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род чи-нил
непълен член чи-ни-лия
пълен член чи-ни-ли-ят
женски род чи-ни-ла
членувано чи-ни-ла-та
среден род чи-ни-ло
членувано чи-ни-ло-то
множествено число чи-ни-ли
членувано чи-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род чи-нел
женски род чи-не-ла
среден род чи-не-ло
множествено число чи-не-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род чи-нещ
непълен член чи-не-щия
пълен член чи-не-щи-ят
женски род чи-не-ща
членувано чи-не-ща-та
среден род чи-не-що
членувано чи-не-що-то
множествено число чи-не-щи
членувано чи-не-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

чи-ней-ки