чинил

Речник на българския език

1. чинил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

чинил е производна форма на чиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. чинил — мин. деят. св. прич. м. р.

чинил е производна форма на чиня (мин. деят. св. прич. м. р.).