чинили

Речник на българския език

1. чинили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

чинили е производна форма на чиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. чинили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

чинили е производна форма на чиня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).