чини

Речник на българския език

1. чини — сег. вр., 3 л., ед. ч.

чини е производна форма на чиня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. чини — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

чини е производна форма на чиня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. чини — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

чини е производна форма на чиня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. чини — повелително наклонение, ед. ч.

чини е производна форма на чиня (повелително наклонение, ед. ч.).