чинила

Речник на българския език

1. чинила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

чинила е производна форма на чиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. чинила — мин. деят. св. прич. ж. р.

чинила е производна форма на чиня (мин. деят. св. прич. ж. р.).