умозаключавам

Речник на българския език

умозаключа̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

умозаключа̀ваш, несв. и умозаклю̀ча, св. Правя умозаключение. От това умозаключавам, че престъпникът е влязъл през прозореца.

Грешни изписвания (15)

  • омозаключавам
  • омозаключавъм
  • омозъключавам
  • омозъключавъм
  • омузаключавам
  • омузаключавъм
  • омузъключавам
  • омузъключавъм
  • умозаключавъм
  • умозъключавам
  • умозъключавъм
  • умузаключавам
  • умузаключавъм
  • умузъключавам
  • умузъключавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице умо-зак-лю-ча-вам умо-зак-лю-ча-ва-ме
2 лице умо-зак-лю-ча-ваш умо-зак-лю-ча-ва-те
3 лице умо-зак-лю-ча-ва умо-зак-лю-ча-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице умо-зак-лю-ча-вах умо-зак-лю-ча-вах-ме
2 лице умо-зак-лю-ча-ва умо-зак-лю-ча-вах-те
3 лице умо-зак-лю-ча-ва умо-зак-лю-ча-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице умо-зак-лю-ча-вах умо-зак-лю-ча-вах-ме
2 лице умо-зак-лю-ча-ва-ше умо-зак-лю-ча-вах-те
3 лице умо-зак-лю-ча-ва-ше умо-зак-лю-ча-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умозаключавал съм умозаключавала съм умозаключавало съм умозаключавали сме
2 лице умозаключавал си умозаключавала си умозаключавало си умозаключавали сте
3 лице умозаключавал е умозаключавала е умозаключавало е умозаключавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях умозаключавал бях умозаключавала бях умозаключавало бяхме умозаключавали
2 лице беше умозаключавал беше умозаключавала беше умозаключавало бяхте умозаключавали
3 лице беше умозаключавал беше умозаключавала беше умозаключавало бяха умозаключавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще умозаключавам ще умозаключаваме
2 лице ще умозаключаваш ще умозаключавате
3 лице ще умозаключава ще умозаключават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм умозаключавал ще съм умозаключавала ще съм умозаключавало ще сме умозаключавали
2 лице ще си умозаключавал ще си умозаключавала ще си умозаключавало ще сте умозаключавали
3 лице ще е умозаключавал ще е умозаключавала ще е умозаключавало ще са умозаключавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да умозаключавам щяхме да умозаключаваме
2 лице щеше да умозаключаваш щяхте да умозаключавате
3 лице щеше да умозаключава щяха да умозаключават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм умозаключавал щях да съм умозаключавала щях да съм умозаключавало щяхме да сме умозаключавали
2 лице щеше да си умозаключавал щеше да си умозаключавала щеше да си умозаключавало щяхте да сте умозаключавали
3 лице щеше да е умозаключавал щеше да е умозаключавала щеше да е умозаключавало щяха да са умозаключавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умозаключавал съм умозаключавала съм умозаключавало съм умозаключавали сме
2 лице умозаключавал си умозаключавала си умозаключавало си умозаключавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умозаключавал съм умозаключавала съм умозаключавало съм умозаключавали сме
2 лице умозаключавал си умозаключавала си умозаключавало си умозаключавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм умозаключавал била съм умозаключавала било съм умозаключавало били сме умозаключавали
2 лице бил си умозаключавал била си умозаключавала било си умозаключавало били сте умозаключавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да умозаключавам щяла съм да умозаключавам щяло съм да умозаключавам щели сме да умозаключаваме
2 лице щял си да умозаключаваш щяла си да умозаключаваш щяло си да умозаключаваш щели сте да умозаключавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм умозаключавал щяла съм да съм умозаключавала щяло съм да съм умозаключавало щели сме да сме умозаключавали
2 лице щял си да си умозаключавал щяла си да си умозаключавала щяло си да си умозаключавало щели сте да сте умозаключавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих умозаключавал бих умозаключавала бих умозаключавало бихме умозаключавали
2 лице би умозаключавал би умозаключавала би умозаключавало бихте умозаключавали
3 лице би умозаключавал би умозаключавала би умозаключавало биха умозаключавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
умо-зак-лю-ча-вай умо-зак-лю-ча-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род умо-зак-лю-ча-вал
непълен член умо-зак-лю-ча-ва-лия
пълен член умо-зак-лю-ча-ва-ли-ят
женски род умо-зак-лю-ча-ва-ла
членувано умо-зак-лю-ча-ва-ла-та
среден род умо-зак-лю-ча-ва-ло
членувано умо-зак-лю-ча-ва-ло-то
множествено число умо-зак-лю-ча-ва-ли
членувано умо-зак-лю-ча-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род умо-зак-лю-ча-вал
женски род умо-зак-лю-ча-ва-ла
среден род умо-зак-лю-ча-ва-ло
множествено число умо-зак-лю-ча-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род умо-зак-лю-ча-ващ
непълен член умо-зак-лю-ча-ва-щия
пълен член умо-зак-лю-ча-ва-щи-ят
женски род умо-зак-лю-ча-ва-ща
членувано умо-зак-лю-ча-ва-ща-та
среден род умо-зак-лю-ча-ва-що
членувано умо-зак-лю-ча-ва-що-то
множествено число умо-зак-лю-ча-ва-щи
членувано умо-зак-лю-ча-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

умо-зак-лю-ча-вай-ки