умозаключавал е

Речник на българския език

1. умозаключавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умозаключавал е е производна форма на умозаключавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умозаключавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умозаключавал е е производна форма на умозаключавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. умозаключавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умозаключавал е е производна форма на умозаключавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).