умозаключавал съм

Речник на българския език

1. умозаключавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

умозаключавал съм е производна форма на умозаключавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. умозаключавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

умозаключавал съм е производна форма на умозаключавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. умозаключавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

умозаключавал съм е производна форма на умозаключавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).