умозаключаваха

Речник на българския език

1. умозаключаваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

умозаключаваха е производна форма на умозаключавам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. умозаключаваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

умозаключаваха е производна форма на умозаключавам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).