умозаключавало е

Речник на българския език

1. умозаключавало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умозаключавало е е производна форма на умозаключавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. умозаключавало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умозаключавало е е производна форма на умозаключавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. умозаключавало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умозаключавало е е производна форма на умозаключавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).