умозаключавало си

Речник на българския език

1. умозаключавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

умозаключавало си е производна форма на умозаключавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. умозаключавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

умозаключавало си е производна форма на умозаключавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. умозаключавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

умозаключавало си е производна форма на умозаключавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).