било съм умозаключавало

Речник на българския език

1. било съм умозаключавало — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм умозаключавало е производна форма на умозаключавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).