щяло съм да умозаключавам

Речник на българския език

1. щяло съм да умозаключавам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да умозаключавам е производна форма на умозаключавам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).