стремя се

Речник на българския език

стремя̀ се непреходен глагол от несвършен вид (тип 174ii) редактиране

Значение

стремѝш се, мин. св. стремѝх се, мин. прич. стремѝл се, несв. Действам с всички сили в една посока, за да постигна свое желание, мечта; домогвам се. Стремя се да постигна успех. Стремя се към височината.

Грешни изписвания (3)

  • стремя си
  • стримя се
  • стримя си

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице стре-мя стре-мим
2 лице стре-миш стре-ми-те
3 лице стре-ми стре-мят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице стре-мих стре-мих-ме
2 лице стре-ми стре-мих-те
3 лице стре-ми стре-ми-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице стре-мях стре-мях-ме
2 лице стре-ме-ше стре-мях-те
3 лице стре-ме-ше стре-мя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице стремил съм стремила съм стремило съм стремили сме
2 лице стремил си стремила си стремило си стремили сте
3 лице стремил е стремила е стремило е стремили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях стремил бях стремила бях стремило бяхме стремили
2 лице беше стремил беше стремила беше стремило бяхте стремили
3 лице беше стремил беше стремила беше стремило бяха стремили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще стремя ще стремим
2 лице ще стремиш ще стремите
3 лице ще стреми ще стремят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм стремил ще съм стремила ще съм стремило ще сме стремили
2 лице ще си стремил ще си стремила ще си стремило ще сте стремили
3 лице ще е стремил ще е стремила ще е стремило ще са стремили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да стремя щяхме да стремим
2 лице щеше да стремиш щяхте да стремите
3 лице щеше да стреми щяха да стремят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм стремил щях да съм стремила щях да съм стремило щяхме да сме стремили
2 лице щеше да си стремил щеше да си стремила щеше да си стремило щяхте да сте стремили
3 лице щеше да е стремил щеше да е стремила щеше да е стремило щяха да са стремили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице стремял съм стремяла съм стремяло съм стремели сме
2 лице стремял си стремяла си стремяло си стремели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице стремил съм стремила съм стремило съм стремили сме
2 лице стремил си стремила си стремило си стремили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм стремил била съм стремила било съм стремило били сме стремили
2 лице бил си стремил била си стремила било си стремило били сте стремили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да стремя щяла съм да стремя щяло съм да стремя щели сме да стремим
2 лице щял си да стремиш щяла си да стремиш щяло си да стремиш щели сте да стремите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм стремил щяла съм да съм стремила щяло съм да съм стремило щели сме да сме стремили
2 лице щял си да си стремил щяла си да си стремила щяло си да си стремило щели сте да сте стремили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих стремил бих стремила бих стремило бихме стремили
2 лице би стремил би стремила би стремило бихте стремили
3 лице би стремил би стремила би стремило биха стремили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
стре-ми стре-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род стре-мил
непълен член стре-ми-лия
пълен член стре-ми-ли-ят
женски род стре-ми-ла
членувано стре-ми-ла-та
среден род стре-ми-ло
членувано стре-ми-ло-то
множествено число стре-ми-ли
членувано стре-ми-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род стре-мял
женски род стре-мя-ла
среден род стре-мя-ло
множествено число стре-ме-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род стре-мящ
непълен член стре-мя-щия
пълен член стре-мя-щи-ят
женски род стре-мя-ща
членувано стре-мя-ща-та
среден род стре-мя-що
членувано стре-мя-що-то
множествено число стре-мя-щи
членувано стре-мя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

стре-мей-ки