стремил си

Речник на българския език

1. стремил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

стремил си е производна форма на стремя се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. стремил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

стремил си е производна форма на стремя се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).