стремило

Речник на българския език

1. стремило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стремило е производна форма на стремя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. стремило — мин. деят. св. прич. ср. р.

стремило е производна форма на стремя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).