стремил

Речник на българския език

1. стремил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стремил е производна форма на стремя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стремил — мин. деят. св. прич. м. р.

стремил е производна форма на стремя се (мин. деят. св. прич. м. р.).