стремели

Речник на българския език

1. стремели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

стремели е производна форма на стремя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. стремели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

стремели е производна форма на стремя се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).