насочил

Речник на българския език

1. насочил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насочил е производна форма на насоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. насочил — мин. деят. св. прич. м. р.

насочил е производна форма на насоча (мин. деят. св. прич. м. р.).