полагам

Речник на българския език

пола̀гам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

пола̀гаш, несв. и поло̀жа, св.; Кого, какво. Поставям, слагам тържествено. Полагам мъртвец в гроба.
Полагам грижи. — Грижа се.
Полагам основи (на нещо). — Започвам, основавам.
Полагам изпит. — Явявам се на изпит.
Полагам клетва. — Заклевам се.

Грешни изписвания (3)

  • полагъм
  • пулагам
  • пулагъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-ла-гам по-ла-га-ме
2 лице по-ла-гаш по-ла-га-те
3 лице по-ла-га по-ла-гат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-ла-гах по-ла-гах-ме
2 лице по-ла-га по-ла-гах-те
3 лице по-ла-га по-ла-га-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-ла-гах по-ла-гах-ме
2 лице по-ла-га-ше по-ла-гах-те
3 лице по-ла-га-ше по-ла-га-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице полагал съм полагала съм полагало съм полагали сме
2 лице полагал си полагала си полагало си полагали сте
3 лице полагал е полагала е полагало е полагали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях полагал бях полагала бях полагало бяхме полагали
2 лице беше полагал беше полагала беше полагало бяхте полагали
3 лице беше полагал беше полагала беше полагало бяха полагали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще полагам ще полагаме
2 лице ще полагаш ще полагате
3 лице ще полага ще полагат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм полагал ще съм полагала ще съм полагало ще сме полагали
2 лице ще си полагал ще си полагала ще си полагало ще сте полагали
3 лице ще е полагал ще е полагала ще е полагало ще са полагали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да полагам щяхме да полагаме
2 лице щеше да полагаш щяхте да полагате
3 лице щеше да полага щяха да полагат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм полагал щях да съм полагала щях да съм полагало щяхме да сме полагали
2 лице щеше да си полагал щеше да си полагала щеше да си полагало щяхте да сте полагали
3 лице щеше да е полагал щеше да е полагала щеше да е полагало щяха да са полагали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице полагал съм полагала съм полагало съм полагали сме
2 лице полагал си полагала си полагало си полагали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице полагал съм полагала съм полагало съм полагали сме
2 лице полагал си полагала си полагало си полагали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм полагал била съм полагала било съм полагало били сме полагали
2 лице бил си полагал била си полагала било си полагало били сте полагали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да полагам щяла съм да полагам щяло съм да полагам щели сме да полагаме
2 лице щял си да полагаш щяла си да полагаш щяло си да полагаш щели сте да полагате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм полагал щяла съм да съм полагала щяло съм да съм полагало щели сме да сме полагали
2 лице щял си да си полагал щяла си да си полагала щяло си да си полагало щели сте да сте полагали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих полагал бих полагала бих полагало бихме полагали
2 лице би полагал би полагала би полагало бихте полагали
3 лице би полагал би полагала би полагало биха полагали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-ла-гай по-ла-гай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-ла-ган
непълен член по-ла-га-ния
пълен член по-ла-га-ни-ят
женски род по-ла-га-на
членувано по-ла-га-на-та
среден род по-ла-га-но
членувано по-ла-га-но-то
множествено число по-ла-га-ни
членувано по-ла-га-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ла-гал
непълен член по-ла-га-лия
пълен член по-ла-га-ли-ят
женски род по-ла-га-ла
членувано по-ла-га-ла-та
среден род по-ла-га-ло
членувано по-ла-га-ло-то
множествено число по-ла-га-ли
членувано по-ла-га-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ла-гал
женски род по-ла-га-ла
среден род по-ла-га-ло
множествено число по-ла-га-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ла-гащ
непълен член по-ла-га-щия
пълен член по-ла-га-щи-ят
женски род по-ла-га-ща
членувано по-ла-га-ща-та
среден род по-ла-га-що
членувано по-ла-га-що-то
множествено число по-ла-га-щи
членувано по-ла-га-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

по-ла-гай-ки