разплут

Речник на българския език

1. разплу̀т прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

разплута, разплуто, мн. разплути, прил. Разг.
1. Изгнил, скапан, разложен. Разплут плод.
2. Прен. Отпуснат. Разплут човек.същ. разплутост, разплутостта, ж.

Грешни изписвания (1)

  • ръзплут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-п-лут
непълен член раз-п-лу-тия
пълен член раз-п-лу-ти-ят
ж. р. раз-п-лу-та
членувано раз-п-лу-та-та
ср. р. раз-п-лу-то
членувано раз-п-лу-то-то
мн. ч. раз-п-лу-ти
членувано раз-п-лу-ти-те

2. разплут — мин. страд. прич. м. р.

разплут е производна форма на разплуя (мин. страд. прич. м. р.).