угнил

Речник на българския език

1. угнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

угнил е производна форма на угния (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. угнил — мин. деят. св. прич. м. р.

угнил е производна форма на угния (мин. деят. св. прич. м. р.).