разплутото

Речник на българския език

1. разплутото — ср. р. членувано

разплутото е производна форма на разплут (ср. р. членувано).

2. разплутото — мин. страд. прич. ср. р. членувано

разплутото е производна форма на разплуя (мин. страд. прич. ср. р. членувано).