разплутия

Речник на българския език

1. разплутия — м. р. непълен член

разплутия е производна форма на разплут (м. р. непълен член).

2. разплутия — мин. страд. прич. м. р. непълен член

разплутия е производна форма на разплуя (мин. страд. прич. м. р. непълен член).