разплутият

Речник на българския език

1. разплутият — м. р. пълен член

разплутият е производна форма на разплут (м. р. пълен член).

2. разплутият — мин. страд. прич. м. р. пълен член

разплутият е производна форма на разплуя (мин. страд. прич. м. р. пълен член).