разпаднал

Речник на българския език

1. разпаднал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпаднал е производна форма на разпадна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпаднал — мин. деят. св. прич. м. р.

разпаднал е производна форма на разпадна (мин. деят. св. прич. м. р.).