разоблича

Речник на българския език

1. разоблича̀ преходен глагол от свършен вид (тип 176att) редактиране

Значение

разобличиш, мин. св. разобличих, мин. прич. разобличил, св.вж. разобличавам.

Грешни изписвания (15)

  • разоблеча
  • разоблечъ
  • разобличъ
  • разублеча
  • разублечъ
  • разублича
  • разубличъ
  • ръзоблеча
  • ръзоблечъ
  • ръзоблича
  • ръзобличъ
  • ръзублеча
  • ръзублечъ
  • ръзублича
  • ръзубличъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ра-зоб-ли-ча ра-зоб-ли-чим
2 лице ра-зоб-ли-чиш ра-зоб-ли-чи-те
3 лице ра-зоб-ли-чи ра-зоб-ли-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ра-зоб-ли-чих ра-зоб-ли-чих-ме
2 лице ра-зоб-ли-чи ра-зоб-ли-чих-те
3 лице ра-зоб-ли-чи ра-зоб-ли-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ра-зоб-ли-чах ра-зоб-ли-чах-ме
2 лице ра-зоб-ли-че-ше ра-зоб-ли-чах-те
3 лице ра-зоб-ли-че-ше ра-зоб-ли-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разобличил съм разобличила съм разобличило съм разобличили сме
2 лице разобличил си разобличила си разобличило си разобличили сте
3 лице разобличил е разобличила е разобличило е разобличили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разобличил бях разобличила бях разобличило бяхме разобличили
2 лице беше разобличил беше разобличила беше разобличило бяхте разобличили
3 лице беше разобличил беше разобличила беше разобличило бяха разобличили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разоблича ще разобличим
2 лице ще разобличиш ще разобличите
3 лице ще разобличи ще разобличат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разобличил ще съм разобличила ще съм разобличило ще сме разобличили
2 лице ще си разобличил ще си разобличила ще си разобличило ще сте разобличили
3 лице ще е разобличил ще е разобличила ще е разобличило ще са разобличили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разоблича щяхме да разобличим
2 лице щеше да разобличиш щяхте да разобличите
3 лице щеше да разобличи щяха да разобличат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разобличил щях да съм разобличила щях да съм разобличило щяхме да сме разобличили
2 лице щеше да си разобличил щеше да си разобличила щеше да си разобличило щяхте да сте разобличили
3 лице щеше да е разобличил щеше да е разобличила щеше да е разобличило щяха да са разобличили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разобличал съм разобличала съм разобличало съм разобличали сме
2 лице разобличал си разобличала си разобличало си разобличали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разобличил съм разобличила съм разобличило съм разобличили сме
2 лице разобличил си разобличила си разобличило си разобличили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разобличил била съм разобличила било съм разобличило били сме разобличили
2 лице бил си разобличил била си разобличила било си разобличило били сте разобличили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разоблича щяла съм да разоблича щяло съм да разоблича щели сме да разобличим
2 лице щял си да разобличиш щяла си да разобличиш щяло си да разобличиш щели сте да разобличите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разобличил щяла съм да съм разобличила щяло съм да съм разобличило щели сме да сме разобличили
2 лице щял си да си разобличил щяла си да си разобличила щяло си да си разобличило щели сте да сте разобличили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разобличил бих разобличила бих разобличило бихме разобличили
2 лице би разобличил би разобличила би разобличило бихте разобличили
3 лице би разобличил би разобличила би разобличило биха разобличили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ра-зоб-ли-чи ра-зоб-ли-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ра-зоб-ли-чен
непълен член ра-зоб-ли-че-ния
пълен член ра-зоб-ли-че-ни-ят
женски род ра-зоб-ли-че-на
членувано ра-зоб-ли-че-на-та
среден род ра-зоб-ли-че-но
членувано ра-зоб-ли-че-но-то
множествено число ра-зоб-ли-че-ни
членувано ра-зоб-ли-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ра-зоб-ли-чил
непълен член ра-зоб-ли-чи-лия
пълен член ра-зоб-ли-чи-ли-ят
женски род ра-зоб-ли-чи-ла
членувано ра-зоб-ли-чи-ла-та
среден род ра-зоб-ли-чи-ло
членувано ра-зоб-ли-чи-ло-то
множествено число ра-зоб-ли-чи-ли
членувано ра-зоб-ли-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ра-зоб-ли-чал
женски род ра-зоб-ли-ча-ла
среден род ра-зоб-ли-ча-ло
множествено число ра-зоб-ли-ча-ли

2. разоблича — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разоблича е производна форма на разобличам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. разоблича — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разоблича е производна форма на разобличам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. разоблича — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разоблича е производна форма на разобличам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).