разобличало е

Речник на българския език

1. разобличало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разобличало е е производна форма на разобличам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разобличало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разобличало е е производна форма на разобличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разобличало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разобличало е е производна форма на разобличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. разобличало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разобличало е е производна форма на разоблича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).