разобличало

Речник на българския език

1. разобличало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разобличало е производна форма на разобличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разобличало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разобличало е производна форма на разобличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разобличало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разобличало е производна форма на разобличам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разобличало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разобличало е производна форма на разобличам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. разобличало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разобличало е производна форма на разоблича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. разобличало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разобличало е производна форма на разоблича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).