разобличал си

Речник на българския език

1. разобличал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разобличал си е производна форма на разобличам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разобличал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разобличал си е производна форма на разобличам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разобличал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разобличал си е производна форма на разобличам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. разобличал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разобличал си е производна форма на разоблича (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).