разобличил си

Речник на българския език

1. разобличил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разобличил си е производна форма на разоблича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разобличил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разобличил си е производна форма на разоблича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).