разобличат

Речник на българския език

1. разобличат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

разобличат е производна форма на разобличам (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разобличат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

разобличат е производна форма на разоблича (сег. вр., 3 л., мн. ч.).