пърполя

Речник на българския език

пърпо̀ля непреходен глагол от несвършен вид (тип 173ii) редактиране

Значение

пърполиш, мин. св. пърполих и пърполих, мин. прич. пърполил и пърполил, несв. Пърпоря.

Грешни изписвания (2)

  • пърполъ
  • парполя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице пър-по-ля пър-по-лим
2 лице пър-по-лиш пър-по-ли-те
3 лице пър-по-ли пър-по-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице пър-по-лих пър-по-лих-ме
2 лице пър-по-ли пър-по-лих-те
3 лице пър-по-ли пър-по-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице пър-по-лех пър-по-лех-ме
2 лице пър-по-ле-ше пър-по-лех-те
3 лице пър-по-ле-ше пър-по-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице пърполил съм пърполила съм пърполило съм пърполили сме
2 лице пърполил си пърполила си пърполило си пърполили сте
3 лице пърполил е пърполила е пърполило е пърполили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях пърполил бях пърполила бях пърполило бяхме пърполили
2 лице беше пърполил беше пърполила беше пърполило бяхте пърполили
3 лице беше пърполил беше пърполила беше пърполило бяха пърполили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще пърполя ще пърполим
2 лице ще пърполиш ще пърполите
3 лице ще пърполи ще пърполят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм пърполил ще съм пърполила ще съм пърполило ще сме пърполили
2 лице ще си пърполил ще си пърполила ще си пърполило ще сте пърполили
3 лице ще е пърполил ще е пърполила ще е пърполило ще са пърполили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да пърполя щяхме да пърполим
2 лице щеше да пърполиш щяхте да пърполите
3 лице щеше да пърполи щяха да пърполят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм пърполил щях да съм пърполила щях да съм пърполило щяхме да сме пърполили
2 лице щеше да си пърполил щеше да си пърполила щеше да си пърполило щяхте да сте пърполили
3 лице щеше да е пърполил щеше да е пърполила щеше да е пърполило щяха да са пърполили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице пърполел съм пърполела съм пърполело съм пърполели сме
2 лице пърполел си пърполела си пърполело си пърполели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице пърполил съм пърполила съм пърполило съм пърполили сме
2 лице пърполил си пърполила си пърполило си пърполили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм пърполил била съм пърполила било съм пърполило били сме пърполили
2 лице бил си пърполил била си пърполила било си пърполило били сте пърполили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да пърполя щяла съм да пърполя щяло съм да пърполя щели сме да пърполим
2 лице щял си да пърполиш щяла си да пърполиш щяло си да пърполиш щели сте да пърполите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм пърполил щяла съм да съм пърполила щяло съм да съм пърполило щели сме да сме пърполили
2 лице щял си да си пърполил щяла си да си пърполила щяло си да си пърполило щели сте да сте пърполили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих пърполил бих пърполила бих пърполило бихме пърполили
2 лице би пърполил би пърполила би пърполило бихте пърполили
3 лице би пърполил би пърполила би пърполило биха пърполили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пър-по-ли пър-по-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род пър-по-лил
непълен член пър-по-ли-лия
пълен член пър-по-ли-ли-ят
женски род пър-по-ли-ла
членувано пър-по-ли-ла-та
среден род пър-по-ли-ло
членувано пър-по-ли-ло-то
множествено число пър-по-ли-ли
членувано пър-по-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род пър-по-лел
женски род пър-по-ле-ла
среден род пър-по-ле-ло
множествено число пър-по-ле-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род пър-по-лещ
непълен член пър-по-ле-щия
пълен член пър-по-ле-щи-ят
женски род пър-по-ле-ща
членувано пър-по-ле-ща-та
среден род пър-по-ле-що
членувано пър-по-ле-що-то
множествено число пър-по-ле-щи
членувано пър-по-ле-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

пър-по-лей-ки