пърполили

Речник на българския език

1. пърполили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пърполили е производна форма на пърполя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пърполили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пърполили е производна форма на пърполя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).