бил пърполил

Речник на българския език

1. бил пърполил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил пърполил е производна форма на пърполя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).