пърполил

Речник на българския език

1. пърполил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пърполил е производна форма на пърполя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пърполил — мин. деят. св. прич. м. р.

пърполил е производна форма на пърполя (мин. деят. св. прич. м. р.).