бил съм пърполил

Речник на българския език

1. бил съм пърполил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм пърполил е производна форма на пърполя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).