пърполил съм

Речник на българския език

1. пърполил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пърполил съм е производна форма на пърполя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. пърполил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пърполил съм е производна форма на пърполя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).