бил е пърполил

Речник на българския език

1. бил е пърполил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е пърполил е производна форма на пърполя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).