пърполел

Речник на българския език

1. пърполел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пърполел е производна форма на пърполя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пърполел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пърполел е производна форма на пърполя (мин. деят. несв. прич. м. р.).