проличавам

Речник на българския език

пролича̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

проличаваш, несв. и пролича, св.
1. Започвам да лича. Бременностт(а и пролича.
2. Безл. Става явно. Пролича, че не е подготвен.

Грешни изписвания (7)

  • пролечавам
  • пролечавъм
  • проличавъм
  • прулечавам
  • прулечавъм
  • пруличавам
  • пруличавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице про-ли-ча-вам про-ли-ча-ва-ме
2 лице про-ли-ча-ваш про-ли-ча-ва-те
3 лице про-ли-ча-ва про-ли-ча-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице про-ли-ча-вах про-ли-ча-вах-ме
2 лице про-ли-ча-ва про-ли-ча-вах-те
3 лице про-ли-ча-ва про-ли-ча-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице про-ли-ча-вах про-ли-ча-вах-ме
2 лице про-ли-ча-ва-ше про-ли-ча-вах-те
3 лице про-ли-ча-ва-ше про-ли-ча-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице проличавал съм проличавала съм проличавало съм проличавали сме
2 лице проличавал си проличавала си проличавало си проличавали сте
3 лице проличавал е проличавала е проличавало е проличавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях проличавал бях проличавала бях проличавало бяхме проличавали
2 лице беше проличавал беше проличавала беше проличавало бяхте проличавали
3 лице беше проличавал беше проличавала беше проличавало бяха проличавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще проличавам ще проличаваме
2 лице ще проличаваш ще проличавате
3 лице ще проличава ще проличават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм проличавал ще съм проличавала ще съм проличавало ще сме проличавали
2 лице ще си проличавал ще си проличавала ще си проличавало ще сте проличавали
3 лице ще е проличавал ще е проличавала ще е проличавало ще са проличавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да проличавам щяхме да проличаваме
2 лице щеше да проличаваш щяхте да проличавате
3 лице щеше да проличава щяха да проличават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм проличавал щях да съм проличавала щях да съм проличавало щяхме да сме проличавали
2 лице щеше да си проличавал щеше да си проличавала щеше да си проличавало щяхте да сте проличавали
3 лице щеше да е проличавал щеше да е проличавала щеше да е проличавало щяха да са проличавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице проличавал съм проличавала съм проличавало съм проличавали сме
2 лице проличавал си проличавала си проличавало си проличавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице проличавал съм проличавала съм проличавало съм проличавали сме
2 лице проличавал си проличавала си проличавало си проличавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм проличавал била съм проличавала било съм проличавало били сме проличавали
2 лице бил си проличавал била си проличавала било си проличавало били сте проличавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да проличавам щяла съм да проличавам щяло съм да проличавам щели сме да проличаваме
2 лице щял си да проличаваш щяла си да проличаваш щяло си да проличаваш щели сте да проличавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм проличавал щяла съм да съм проличавала щяло съм да съм проличавало щели сме да сме проличавали
2 лице щял си да си проличавал щяла си да си проличавала щяло си да си проличавало щели сте да сте проличавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих проличавал бих проличавала бих проличавало бихме проличавали
2 лице би проличавал би проличавала би проличавало бихте проличавали
3 лице би проличавал би проличавала би проличавало биха проличавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
про-ли-ча-вай про-ли-ча-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-ли-ча-вал
непълен член про-ли-ча-ва-лия
пълен член про-ли-ча-ва-ли-ят
женски род про-ли-ча-ва-ла
членувано про-ли-ча-ва-ла-та
среден род про-ли-ча-ва-ло
членувано про-ли-ча-ва-ло-то
множествено число про-ли-ча-ва-ли
членувано про-ли-ча-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-ли-ча-вал
женски род про-ли-ча-ва-ла
среден род про-ли-ча-ва-ло
множествено число про-ли-ча-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род про-ли-ча-ващ
непълен член про-ли-ча-ва-щия
пълен член про-ли-ча-ва-щи-ят
женски род про-ли-ча-ва-ща
членувано про-ли-ча-ва-ща-та
среден род про-ли-ча-ва-що
членувано про-ли-ча-ва-що-то
множествено число про-ли-ча-ва-щи
членувано про-ли-ча-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

про-ли-ча-вай-ки