проличавали

Речник на българския език

1. проличавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

проличавали е производна форма на проличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. проличавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

проличавали е производна форма на проличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. проличавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

проличавали е производна форма на проличавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. проличавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

проличавали е производна форма на проличавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).