проличавах

Речник на българския език

1. проличавах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

проличавах е производна форма на проличавам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. проличавах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

проличавах е производна форма на проличавам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).