проличавал

Речник на българския език

1. проличавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проличавал е производна форма на проличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. проличавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проличавал е производна форма на проличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. проличавал — мин. деят. св. прич. м. р.

проличавал е производна форма на проличавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. проличавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

проличавал е производна форма на проличавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).