проличавала

Речник на българския език

1. проличавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

проличавала е производна форма на проличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. проличавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

проличавала е производна форма на проличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. проличавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

проличавала е производна форма на проличавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. проличавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

проличавала е производна форма на проличавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).