проличавало

Речник на българския език

1. проличавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проличавало е производна форма на проличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. проличавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проличавало е производна форма на проличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. проличавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

проличавало е производна форма на проличавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. проличавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

проличавало е производна форма на проличавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).