проличавала е

Речник на българския език

1. проличавала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

проличавала е е производна форма на проличавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. проличавала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

проличавала е е производна форма на проличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. проличавала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

проличавала е е производна форма на проличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).