проличавал си

Речник на българския език

1. проличавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

проличавал си е производна форма на проличавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. проличавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

проличавал си е производна форма на проличавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. проличавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

проличавал си е производна форма на проличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).