позвъня

Речник на българския език

позвъня̀ непреходен глагол от свършен вид (тип 174it) редактиране

Значение

позвънѝш, мин. св. позвънѝх, мин. прич. позвънѝл, св.вж. позвънявам.

Грешни изписвания (8)

  • позванйа
  • позванйъ
  • позвънйа
  • позвънйъ
  • пузванйа
  • пузванйъ
  • пузвънйа
  • пузвънйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице поз-въ-ня поз-въ-ним
2 лице поз-въ-ниш поз-въ-ни-те
3 лице поз-въ-ни поз-въ-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице поз-въ-них поз-въ-них-ме
2 лице поз-въ-ни поз-въ-них-те
3 лице поз-въ-ни поз-въ-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице поз-въ-нях поз-въ-нях-ме
2 лице поз-въ-не-ше поз-въ-нях-те
3 лице поз-въ-не-ше поз-въ-ня-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позвънил съм позвънила съм позвънило съм позвънили сме
2 лице позвънил си позвънила си позвънило си позвънили сте
3 лице позвънил е позвънила е позвънило е позвънили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях позвънил бях позвънила бях позвънило бяхме позвънили
2 лице беше позвънил беше позвънила беше позвънило бяхте позвънили
3 лице беше позвънил беше позвънила беше позвънило бяха позвънили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще позвъня ще позвъним
2 лице ще позвъниш ще позвъните
3 лице ще позвъни ще позвънят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм позвънил ще съм позвънила ще съм позвънило ще сме позвънили
2 лице ще си позвънил ще си позвънила ще си позвънило ще сте позвънили
3 лице ще е позвънил ще е позвънила ще е позвънило ще са позвънили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да позвъня щяхме да позвъним
2 лице щеше да позвъниш щяхте да позвъните
3 лице щеше да позвъни щяха да позвънят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм позвънил щях да съм позвънила щях да съм позвънило щяхме да сме позвънили
2 лице щеше да си позвънил щеше да си позвънила щеше да си позвънило щяхте да сте позвънили
3 лице щеше да е позвънил щеше да е позвънила щеше да е позвънило щяха да са позвънили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позвънял съм позвъняла съм позвъняло съм позвънели сме
2 лице позвънял си позвъняла си позвъняло си позвънели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позвънил съм позвънила съм позвънило съм позвънили сме
2 лице позвънил си позвънила си позвънило си позвънили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм позвънил била съм позвънила било съм позвънило били сме позвънили
2 лице бил си позвънил била си позвънила било си позвънило били сте позвънили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да позвъня щяла съм да позвъня щяло съм да позвъня щели сме да позвъним
2 лице щял си да позвъниш щяла си да позвъниш щяло си да позвъниш щели сте да позвъните
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм позвънил щяла съм да съм позвънила щяло съм да съм позвънило щели сме да сме позвънили
2 лице щял си да си позвънил щяла си да си позвънила щяло си да си позвънило щели сте да сте позвънили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих позвънил бих позвънила бих позвънило бихме позвънили
2 лице би позвънил би позвънила би позвънило бихте позвънили
3 лице би позвънил би позвънила би позвънило биха позвънили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
поз-въ-ни поз-въ-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род поз-въ-нил
непълен член поз-въ-ни-лия
пълен член поз-въ-ни-ли-ят
женски род поз-въ-ни-ла
членувано поз-въ-ни-ла-та
среден род поз-въ-ни-ло
членувано поз-въ-ни-ло-то
множествено число поз-въ-ни-ли
членувано поз-въ-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род поз-въ-нял
женски род поз-въ-ня-ла
среден род поз-въ-ня-ло
множествено число поз-въ-не-ли